pramed.info pramed.info
Начало Условия Реклама Контакти
АГ АГ Алергология Алергология Имунизации Имунизации Гастроентерология Гастроентерология Дермовенерология Дермовенерология Диететика Диететика Ендокринология Ендокринология Инфектология Инфектология Кардиология Кардиология Неврология Неврология Нефрология Нефрология Ортопедия Ортопедия Офталмология Офталмология Паразитология Паразитология Педиатрия Педиатрия Психиатрия Психиатрия Пулмология Пулмология Спешна помощ Спешна помощ УНГ УНГ Урология Урология Фармакология Фармакология Хематология Хематология Хирургия Хирургия

















pramed.info

Иритативен контактен дерматит

Автор: Д-р Румен Петков

Причини I Симптоми I Изследвания I Лечение

Причини I Симптоми I Изследвания I Лечение

Контактен дерматит или контактна екзема (дерматит=екзема) е остро или хронично възпаление на кожата, причинено от кожно взаимодействие с химически, биологичен или физически агент. Най-общо се подразделя на иритативен и алергичен контактен дерматит.
Иритативен (дразнещ) контактен дерматит (англ.-irritant contact dermatitis) неспецифичен, неалергичен отговор на кожата към директно химическо дразнене от корозивен причинител, който освобождава медиатори на възпаление предимно от епидермалните клетки.

Иритативният контактен дерматит може да бъде остър или хроничен.Причинителите увреждат кожата като премахват водно-липидния слой на епидермиса, който е естествена бариера срещу проникването на увреждащи агенти през кожата.Дразнещите вещества могат да бъдат класифицирани като: 
1.Бързодействащи - сапуни и перилни препарати,лубриканти в презервативите,груби тъкани причиняващи механично дразнене (вълна),индустриални продукти-бензин,разтворители,консерванти,дезинфектанти.
Дерматитът от пелени е типичен пример за иритативен контактен дерматит  2.Кумулативно-токсични причиняващи увреждане след многократно и краткотрайно въздействие на кожата (напр. вода или сапун за ръце).
Иритативният контактен дерматит най-често се среща по ръцете при  многократно излагане на работното място на сапуни, почистващи препарати и разтворители.Във връзка с това обстоятелство при 40% от контактните дерматити става въпрос за професионално заболяване.Друг често срещан вид иритативен контактен дерматит е Дерматитът от пелени при който дразненето на кожата се причинява от продължително въздействие на урина,изпражнения,сапуни и дриги химикали в пелените.

Папулозен (пъпчест) обрив Иритативния контактен дерматит протича със зачервяване,папулозен (пъпчест) обрив,лек оток и сърбеж.В някои случаи може да има парене,поява на везикулозен (с мехурчета) обрив и секреция (подмокряне на кожата).При хроничен дерматит се получават плаки със зачервяване,фини люспи и корички.
Началото обикновено настъпва в рамките на минути до часове след излагане при прост остър дразнещ контактен дерматит. При остър забавен иритативен контактен дерматит характерен за определени дразнители като бензалкониев хлорид ,консерванти и дезинфектанти началото на заболяването може да бъде  отложено (8-24 часа след експозиция) .
Възникването на признаци и симптоми може да се забави със седмици при кумулативен хроничен иритативен контактен дерматит,който е следствие от многобройни случаи на подпрагово увреждане на кожата, като времето между експозициите е твърде кратко за пълно преодоляване на бариерната функцията на кожата. Пациентите с чувствителна кожа (т.е. атопични индивиди) имат намален дразнещ праг или продължително време за възстановяване, което ги прави по-уязвими при клинично дразнещи контактни дерматити. Кумулативният дразнещ контактен дерматит обикновено възниква при излагане на слаби дразнители, а не на силни. Често експозицията (напр. с вода) е не само на работното място, но и у дома.
Дразнещият контактен дерматит е основна професионална болест; Кожните нарушения съставляват до 40% от професионалните заболявания. Лекарят трябва да снеме професионална анамнеза от възрастните с подозиран дразнещ контактен дерматит.

Няма нито едно изследване доказващо иритативния контактен дермат. Диагнозата се основава на изключването на други кожни заболявания (особено алергичен контактен дерматит) и на външния вид на дерматит на място, достатъчно изложено на подозиран или познат кожен дразнител.
Лабораторните проучвания като цяло имат малка стойност при доказване на диагнозата контактен дерматит. Въпреки това, те могат да бъдат от полза при елиминирането на някои заболявания от диференциалната диагноза.Например може да се изследва за бактериална инфекция - особено полезно изследване в случаи, усложнени от вторична бактериална инфекция.Може да се извърши изследване на епидемален материал (люспа) с калиева основа (КОН) за гъбична инфекция.Може да се извърши кожно-алергичен тест за кожна алергия или да се изследва кръвна картина и биохимия за повишени нива на Еозинофилите или IgE-маркери за атопичен дерматит.Много рядко се стига до кожна биопсия.

Основното лечение на иритативния контактен дерматит е идентифицирането и отстраняването на потенциалните причинители.
Възпалителната реакция от остър или забавен контактен иритативен дерматит рядко се нуждае от лечение и обикновено се изчезва  след отстраняване на дразнителя. Допълнителната симптоматична терапия зависи от степента на участие и наличието или липсата на вторична инфекция.
Препоръчва се използването на меки сапуни на реномирани европейски и български марки,особено техните бебешки разновидности.Да се избягват обезмаслители (като бензин) или абразиви за почистване на кожни повърхности.В затегнати случаи обикновено се стига до прилагане на локални кортикостероидни кремове (Дипрогента,Локоид...) или смяна на работата при професионално заболяване.

Автор: Д-р Румен Петков