pramed.info pramed.info
Начало Условия Реклама Контакти
АГ АГ Алергология Алергология Имунизации Имунизации Гастроентерология Гастроентерология Дермовенерология Дермовенерология Диететика Диететика Ендокринология Ендокринология Инфектология Инфектология Кардиология Кардиология Неврология Неврология Нефрология Нефрология Ортопедия Ортопедия Офталмология Офталмология Паразитология Паразитология Педиатрия Педиатрия Психиатрия Психиатрия Пулмология Пулмология Спешна помощ Спешна помощ УНГ УНГ Урология Урология Фармакология Фармакология Хематология Хематология Хирургия Хирургия

















pramed.info

Мозъчно сътресение

Автор: Д-р Румен Петков

Причини I Симптоми I Усложнения I Изследвания I Лечение

Мозъчно сътресение

Причини I Симптоми I Усложнения I Изследвания I Лечение

Сътресение на мозъка (комоцио,англ.-concussion)е състояние при което вследствие на черепно-мозъчна травма,се стига до нарушения във психическото състояние със или без загуба на съзнание и без огнищна неврологична симптоматика.

Често по време на боксовите мачове се стига до нокдаун и нокаут (падане на боксьора на пода),което всъщност представлява сътресение на мозъка Най-често сътресение на мозъка се среща при спортове свързани със риск от черепно мозъчна травма.Абсолютен лидер в това отношение е боксът.Често по време на боксовите мачове се стига до нокдаун и нокаут (падане на боксьора на пода),което всъщност представлява сътресение на мозъка.Други спортове свързани със повишен риск от черепно-мозъчен травматизъм са: американски футбол, хокей на лед, борба, ръгби и различни бойни изкуства.

Патофизиологично,вследствие на рязкото сътресение се стига до моментно смущение във функцията на мозъчните клетки и по-специално в ретикуларната формация,като се предполага че има и разкъсване на аксони (нервни окончания).При леките случаи не се установяват никакви морфологични промени,а при по-тежките има мозъчен оток.

За да се стигне до сътресение на мозъка,трябва да има удар

1.Нарушение в съзнанието-обикновено се стига до изпадане в безсъзнание ( повърхностна кома),но степента на промяна на съзнанието може да варира през ступор,сомнолентност до обнубилацио (обърканост).Възможно е пациентът да изпадне във състояние на временна емоционална лабилност,обърканост,бавни реакции,звездички пред очите,замъглено или двойно виждане.Загубата на съзнание може да бъде от няколко секунди,до 20-30 мин.,рядко повече.

2.Амнезия (загуба на паметта) за събитията преди травмата -антероградна амнезия (много рядка и бързопреходна) и за събитията след травмата-ретроградна амнезия-за секунди и минути.

3.Гадене,повръщане.

4.Главоболие което се правокира от шум,ярка светлина,физическо и психическо напрежение.Впоследствие при неадекватно лечение ,главобилието може да персистира 0.5 - 1 г. - т.н. постравматична церебрастения.

5.Световъртеж,замайване,сънливост и шум в ушите,вследствие на вегетативни нарушения и промени в кръвното налягане.

6.Психични нарушения-понякога има епизоди на психо-моторна възбуда.

При неврологичният преглед липсват значими отклонения.Евентуално може да има затруднения при изпълнение на носо-показалечната проба,както и лек нистагъм и лека анизокория и анизорефлексия.

Хронична травматична енцефалопатия.Лица с анамнеза за повтарящи се мозъчни травми, включително боксьори и футболисти, са изложени на риск за развитие на хронична травматична енцефалопатия - прогресивно дегенеративно заболяване.Дегенеративните промени, които могат да започнат месеци до десетилетия след последнота мозъчна травма на пациента, включват атрофия на мозъчните полукълба, медиална темпорална, таламусна и на мозъчния ствол.Симптомите на заболяването включват загуба на паметта, объркване, нарушена преценка, намален контрол на емоциите, агресия, експлозивен гняв, депресия и прогресивна деменция.

Лабораторните изледвания не показват никакви отклонения.

Апаратните образни изследвания като КАТ (скенер) и ЯМР (резонанс) също са нормални.Единствено ЕЕГ (електроенцефалографията) може да покаже леко подтискане на алфа-ритъма.

Лечение на Мозъчно сътресение

При леките случаи не е необходими болнично лечение.Достатъчно е само домашен режим на легло ,като се изключат физическо и психическо напрежение,силен шум,ярка светлина и алкохол.При болка в главата пациентите могат да приемат Ефералган или Хексалгин,а при сънливост и отпадналост могат да приемат и Ноотропил (пирацетам).При неспокойствие може да се дава Диазепам.При данни за мозъчен оток в болнични условия може да се прилагат антииоточни средства-Манитол венозно в инфузия и диуретици.


Автор: Д-р Румен Петков