pramed.info pramed.info
Начало Условия Реклама Контакти
АГ АГ Алергология Алергология Имунизации Имунизации Гастроентерология Гастроентерология Дермовенерология Дермовенерология Диететика Диететика Ендокринология Ендокринология Инфектология Инфектология Кардиология Кардиология Неврология Неврология Нефрология Нефрология Ортопедия Ортопедия Офталмология Офталмология Паразитология Паразитология Педиатрия Педиатрия Психиатрия Психиатрия Пулмология Пулмология Спешна помощ Спешна помощ УНГ УНГ Урология Урология Фармакология Фармакология Хематология Хематология Хирургия Хирургия















pramed.info

Пневмония

Автор: Д-р Румен Петков

Класификация и причини I Атипични пневмонии I Бактериални пневмонии

Пневмония

Пневмония(лат.-pneumonia) е възпаление на белодробния паренхим, което включва както алвеолите-мястото където се извършва газообмена на вдишания въздух и/или интерстициума-белодробната тъкан между алвеолите.
При бронхопневмонията става въпрос за едновременно възпаление на малките бронхи и белодробния паренхим, т.е. има комбиниране на 2 болести-бронхит и пневмония.Де факто 90% от пневмониите са бронхопневмонии, тъй като почти винаги при възпаление на белодробните ацинуси, се възпаляват по съседство и прилежащите бронхи.
Плевропневмония е едновременно възпаление на белият дроб и неговата обвивка-плеврата, или казано по друг начин, тя е съчетание на плеврит и пневмония.
Понятието пневмония се отнася за инфекциозното възпаление на белия дроб от различни микроорганизми. Когато се касае за неговото възпаление от неинфекциозен произход като например петролни продукти, радиоактивни лъчение, аспирация на стомашно съдържимо или при автоимунни заболявания, се говори за пневмонит (pneumonitis).
В световен мащаб, пневмонията е една от най-честите причини за смърт, особено в развиващите се страни където е на първо място както и при хронично болни и възрастни пациенти над 65г.

Причинителите на пневмонията са най-различни микроорганизми-бактерии, вируси, хламидии, рикетсии, гъбички, паразити, автоимунни заболявания, химични и физични фактори.За развитието на болестта много важни са и предразполагащите фактори-тютюнопушене, прозводствени вредности, хронични белодробни заболявания-ХОББ, вродени аномалии на белия дроб, злоупотреба с медикаменти-сънотворни и опиати които подтискат кашличния рефлекс, продължително обездвижване, срив в имунитета при пациенти със СПИН, рак, левкоза, химиотерапия със цитостатици, алкохолизъм, чернодробни и бъбречни заболявания, захарен диабет, продължителна употреба на кортикостероиди и имуносупресopи.

Според причинителите на възпалението, пневмониите се делят на:
1.Бактериални ( в тесния смисъл на думата) причинени от тредиционни бактерии като стрептокок, стафилокок, пневмокок, хемофилус, псевдомонас, клебсиела, ешерихия и др.
2.Небактериални, които се подразделят на:

а.Вирусни-грип, парагрип, респираторно-синцитиален вирус, морбилозен, варицелен вирус..
б.Атипични-микоплазма, рикетсия, коксиела, хламидия..
в.Гъбични-кандида, актиномицес, криптококус...
г.Паразитна-пневмоцистис каринии.
.3.Неинфекциозни пневмонии:
а.Химични-бензинова, липидна, уремична.
б.Физична-лъчеви, травматични.
в.Алергична пневмония

В зависимост от клиничната изява, пневмониите се делят на:
1.Типични-бактериални.
2.Атипични-всички останали.

Основните механизми на предаване на инфекциите при пневмониите са:
1.Въздушно-капков-при кихане или закашляне се образува фин аерозол, който заразява в продължение на 2 часа, присъстващите в помещението.При Ку-треска, заразяването става посредством фин прах съдържащ коксиели, който се вдишва пред дихателните пътища
2.Контактен-при допир на заразени повърхности с ръце, и последващо поставяне в устата.
3.По кръвен път-при ухапване от бълха или кърлеж при марсилска треска или ку-треска.
Пътят на разпостранение на инфекцията, най-често е по съседство, с постепенно слизане от горните дихателни пътища към белия дроб, или хематогенен (чрез кръвообръщението) път на разпостранение, от входната врата (носната лигавица) посредством виремия към белодробния паренхим (така една вирусна пневмония може да се образува за 2 часа).

АлвеолиПри класическите бактериални пневмонии, след като бактериите навлязат в белодробния паренхим, те предизвикват възпалителен процес , при което се отделя течност (ексудат) в алвеолите което намаляваповърхността за ефективен газообмен и преминаване на кислорода от въздуха в кръвта.Освен това те увреждат сърфактанта-вещество което чрез повърхностното напрежение поддържа обема на алвеолите, които в негово отсъствие бързо се свиват което допълнително намалява работния обем на белия дроб.В резултат, артериалната кръв остава наситена с въглероден двуокис, което води до задух, учестено дишане и синкаво-виолетово оцветяване на кожата и лигавиците-т.н. цианоза.Липсата на кислород и продуктите на възпалението, водят до отпадналост, умора и висока температура.
При атипичните пневмонии, заболяването протича по-леко, тъй като при тях се засяга предимно интестициума, и липсва ексудат в алвеолите, което е предпостaвка за по-леко засягане на дихателната функция на белия дроб.

Характерно за тях е че протичат сравнителни по-леко със предимно суха кашлица в началото, и извън периодите на висока температура и повръщане общото състояние на пациентите е сравнително добро, а апетитът е запазен.Често атипичните пневмонии протичат с нормална или субфебрилна (леко повишена) телесна температура.
При преслушване на белия дроб от лекаря, много рядко се чуват хрипове и то сухи, които са по-характерни за бронхит, отколкото за пневмония при която патогномонични (потвърждаващи диагнозата) са дребните влажни хрипове.Понякога лекарят може да чуе по-изострено или отслабено дишане в определени участъци от белия дроб, но тези находки се срещат и при здрави хора.Неслучайно този вид пневмонии са кръстени от лекарите "скрити пневмонии" за по-добро разбиране от страна на пациентите.Въпреки че малко се чува на слушалка, тези пневмонии сравнително добре се виждат на рентгенова снимка на белия дроб, макар и невинаги.Въобще установяването на диагнозата атипична пневмония от лекаря е изкуство!Иследванията при атипичните пневмонии обикновено са нормални, и се позитивират едва когато се насложи допълнителна бактериална инфекция.Показатели като СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите) разпределението и бройката на левкоцитите обикновенно са нормални или леко променени.
Друг характерен белег, за тези пневмонии е, че те слабо се влияят от стандартните мускулни и венозни антибиотици, и в тяхното лечение (изключвайки вирусните пневмонии), по-добър ефект показват антибиотиците от групите на макролидите (азитромицин, кларитромицин, рокситромицин), тетрациклините (тетрациклин, доксициклин, метациклин) и флуорираните хинолони (левофлоксацин, оксифлоксацин, пефлоксацин, моксифлоксацин).И още една особеност на атипичните пневмонии е, че една голяма част от тях преминават и без антибиотично лечение, макар и за доста по-продължително време.Друга част от обаче, преминават в по-тежкия вариант-бактериална пневмония, която е много тежко заболяване със значителен процент смъртност!
Техният брой напоследък се увеличава, но не защото са се увеличили в действителност, а най-вече заради по-добрата откриваемост вследствие на по-масовото рентгенографиране.

Най-честите атипични пневмонии са:

1.Вирусна пневмония.Най-голямо значение в практиката има грипната пневмония. Грип Среща се по време на грипна епидемия, като тип е интерстициална, но при тежките случаи може да има и хеморагии (кръвоизливи) в белодробния паренхим-т.н. хеморагична пневмония.Обикновено чистата грипна пневмония, се преодолява от организма самостоятелно, но често към 3-я - 4-я ден тя преминава във бактериална (най-често стафилококова).В повечето случаи протича сравнително леко, но при пациенти с подтиснат имунитет, се среща тежката форма с висока температура и бързо развитие на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.При тази форма на грипната пневмония, смъртността достига до 30 - 40 %.Лечението включва противогрипни лекарства-Тамифлу (Oseltamivir) и Реленца, антибиотици против вторичната бактериална пневмония, витамини и лекарства за кашлицата и високата температура.Профилактика-по наблюдения от практиката, имунизацията с противогрипна ваксина (Vaxiprip, Influvac, Fluarix) макар че не преотвратява грипната инфекция, предпазва ефективно от усложненията на грипа, включително елиминира взъможността от образуване на грипна пневмония!
Респираторно-синцитиалния вирус (RSV) е най-честата причина за инфекция на долните дихателни пътища (бронхиолит и пневмония) при бебета и деца и втората най-разпространена причина за вирусна пневмония при възрастни.Лечение:Ribavirin.Профилактика:Паливизумаб (Palivizumab, Synagis)-моноклонално антитяло срещу респираторно-синцитиалния вирус.
Морбили Не е за подценяване и пневмонията която се среща при един вид шарка-морбили.По време на една морбилна епидемия у нас сред неимунизирани деца през 2009-2010г. починаха 24 деца от морбилна пневмония, а от епидемията тази година (2017г.)-още няколко!Профилактика-децата с редовни имунизации по задължителния Имунизационен календар на РБ не боледуват от Морбили, тъй като имат защита срещу това заболяване, поради наличиe на компонента срещу тази болест във трикомпонентната ваксина Приорикс (Priorix) която се поставяше на всички деца навършили 1г. и 1м.-на възраст.В момента от средата на 2017г. децата се имунизират със ваксината М-М-РВаксПро (M-M-RVaxPro)

Микоплазмена пневмония2.Микоплазмена пневмония. Причинява се от Mycoplasma pneumoniae -един от най- разпостранените причинители на инфекции на горните дихателни пътища! Този вид пневмония по нищо не се различава от останалите атипични пневмонии, освен наличието на анемия от студови антитела.Протича леко със висока температура за 4-5 дни, след което температурата спада, но най-често остава субфебрилна за около месец.Лечението се осъществява с антибиотици от групите на макролидите, тетрациклините и флуорохинолоните.

3.Пневмонии причинени от хламидии (пситакоза, орнитоза).Причинителите на заболяването са Chlamidia psitaci, chlamidia pneumoniae и chlamidia trahomatis.Пренасят се от гълъби, папагали, пуйки и гъски и рядко от майка на новородено при наличие на генитална хламидийна инфекция.Съставляват 10-15 % от пневмониите придобити в обществото.Пневмонията протича с висока температура, суха кашлица и рядко кръвохрак.Рентегенологично се откриват предимно интерстициални и рядко лобуларни пневмонии.Кръвната картина показва левкоцитоза (повишен брой левкоцити) с лимфопения и ускорена СУЕ.Често предизвикват плеврити, миокардити, менингити, хепатити и др.Лечение -макролиди, тетрациклини, рифампицин и флуорохинолони.

4.Пневмония причинена от Мораксела катаралис.Причинителя на заболяването е Moraxella catarrhalis - честа причина за възпаление на средното ухо, синузит и ларингит, но също така и бронхит и пневмония при деца и възрастни с подлежащо хронично белодробно заболяване и от време на време е причина за бактериемия, менингит, остеомиелит и гноен артрит , особено при имунокомпрометирани лица.Пневмонията протича с висока температура и суха кашлица.Често предизвиква ларингит, възпаление на средното ухо, синуит, бактериемия и др.Лечение -орални цефалоспорини 2-ра и 3-та генерация, макролиди, тетрациклини и флуорохинолони.

5..Рикетсиозна (марсилска треска) и коксиелна (ку-треска) пневмонии.Срещат се по целия свят, включително и в нашата страна.Във южна Франция, пневмонията при Ку-треска се нарежда на второ място като причина за придобита в обществото (амбулаторна) пневмония.Тя се причинява от Coxiella burnetii, и протича грипоподобно с висока температура, суха кашлица и липса на типични хрипове в белия дроб.На рентген се виждат петнисти и ивицести засенчвания в белия дроб.В повечето случаи, протича благоприятно за 1-2 месеца.Лечение -макролиди, тетрациклини, рифампицин, триметоприм/сулфаметоксазол, хлорнитромицин и флуорохинолони.

6.Легионелна пневмония (легионерска болест).Причинява се от Legionella pneumophila.Тя е идентифицирана през лятото на 1976 по време на конгрес на Американския легион.Предполага се, че инфекцията, че се е разпространила от замърсяване на водата в системата за климатизация на хотела. Клиничната картина варирала от леки грипоподобни симптоми до мултиорганна недостатъчност и смърт. От 182 души заразени, 29 починали!В днешно време легионелозата протича с кашлица в 90% от заболелите, висока температура, плеврална болка в гърдите и кръвохрак в една трета от случаите, и нерядко -гадене, повръщане, диария и коремна болка. Лечение -макролиди, тетрациклини, рифампицин и флуорохинолони.

7.Пневмония причинена от Пневмоцистис карини (Pneumocistis carini).Среща се само при болни с увреден клетъчен имунитет-рак, СПИН, органна трансплантация или при недоносени и хипотрофични (с недохранване) деца.Основния симптом е прогресиращия задух, тахипнея (учестено дишане-до и над 100.мин.), суха кашлица и цианоза (посиняване) при нормална температура.На ретгенова снимка, белият дроб изглежда като матово стъкло.Смъртността е висока-90-100%.Лечение-триметоприм/сулфаметоксазол, пентамидин, пириметамин.

8.Микотична пневмония.Гъбичните (микотични) пневмонии се срещат рядко само при пациенти със вроден или придобит имунен дефицит ( СПИН, лечение с кортикостероиди и цитостатици при ракови или автоимунни заболявания).Обикновено се появяват след продължително антибиотично лечение, когато в един момент проявите на пневмония започват да се засилват, храчките стават подобни на желе, и съдържат изобилно мицели и спори.Лечението е трудно, и се провежда с Амфотерицин Б, Нистатин, Флуороцитозин.

9.Еозинофилна пневмония.Получава се при заболяване от едри глисти (Ascaris lumbricoides) и други паразити, чиито ларви мигрират през белия дроб, но не предивикват възпаление, а образуваните белодробни инфилтрати са израз на алергичната реакция на организма, към тези паразити.Проявите на еозинофилната пневмония, включват повишена температура, неразположение, кашлица, затруднено дишане и задух. По-рядко може да се прояви с миалгия (болки в мускулите), анорексия и уртикария.Лечението се провежда със Кортикостероиди-Урбазон, Дексаметазон и Антихелминти (противоглистни медикаменти)-Левамизол, Зентел, Вермокс.

10.Алергична пневмония (Хиперсензитивен пневмонит) се развива вследствие от алергично белодробно заболяване и се причинява от алергени-пера и фекалии от папагали, канарчета, вълнист папагал, гълъби и различни други птици, бактерии или гъбички в духови инструменти като саксофон или тромбон, парата от горещи вани съдържаща микобактерии, гъбички в сиренето или сеното предизвикващи т.н."фермерски бял дроб... Протича на пристъпи, като пациентите се оплакват от задух, кашлица, посиняване на устните и ноктите, покачване на телесната температура. При по-тежко протичане общото състояние се влошава и могат да се развият усложнения като миокардит, сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Лечението се провежда с противоалергични медикаменти, кортикостероиди (Урбазон, Медрол), кислород, противогъбични лекарства и антибиотици и др.

11.Аспирационна пневмония.Получва се вследствие на аспирация на стомашно съдържимо през дихателните пътища.Клинично в зависимост от количеството на аспирираните материи, може да няма никакви прояви, или пък да се стигне до тежка дихателна недостатъчност и смърт.Аспирацията предизвиква бактериална инфекция, обструкция (запушване) на дихателните пътища и химически пневмонит от солната киселина в стомашния сок.Причините за аспирация са различни-повръщане, гастроезофагеална рефлуксна болест, фибробронхоскопия, фиброгастроскопия, пробив на хранопровода при поставяне на назогастрална сонда или разпад на тъканите при рак, липса на кашличен рефлекс, прием на алкохол, инсулт...Лечението включва отстраняване на причината и лечение със широкоспектърни антибиотици включително и срещу анаеробни бактерии.

Този вид пневмонии, по принцип протичат с тежко уредено общо състояние на пациента, със фебрилни и хиперпиретични (много високи) температури, влажна кашлица със гнойни жълтозелени храчки, изразена диспнея (задух) и без антибиотично лечение ( а понякога и въпреки него) се стига до тежки усложнения включително и смърт!Изследванията винаги са патологично променени, като СУЕ е винаги силно ускорена, а в периферната кръвна картина има левкоцитоза (увеличение на левкоцитите) с олевяване (преобладаване на неутрофилните левкоцити).Рентгеновите снимки показват масивни засенчвания, със чести усложнения-плеврални изливи, емпием, абсцеси, були и пневмоторакс.
По принцип от бактериална пневмония боледуват по-често пациенти със подтиснат имунитет, на продължително лечение със кортикостероиди или химиотерапия с цитостатици, алкохолици, пациенти със затлъстяване или над 65г., болни от туберкулоза, СПИН, рак или трансплантирани, със захарен диабет или недоносени деца със незряла имуннна система.

Лобарна пневмония1.Пневмококова пневмония. Причинява се от Стрептококус пневмоние (Streptococcus pneumonie). Характерно за нея е, че много често засяга цял лоб (дял) от белия дроб и затова в миналото се е наричала Лобарна или Крупозна пневмония .В днешно време обаче, повечето форми на заболяването протичат като бронхопневмонии!Инфекцията се предава по въздушно-капков път, чрез кихане и закашляне.Без лечение тя преминава през 4 стадия:
1.Стадий на ексудация и възпалителен оток.
2.Стадий на червена хепатизация-целият белодробен дял е твърд, червен на цвят и е запълнен със еритроцити (червени кръвни телца).
3.Стадий на сива хепатизация-засегнатия лоб се изпълва със левкоцити (бели кръвни телца) и става сив.
4.Стадий на всмукване и организация.
Болестта започва остро със вртрисане и висока температура до 40°C, бодежи в гърдите, суха кашлица, която на 4-я 5-я ден става влажна със отделяне на типични ръждиви храчки.От страна на сърдечно-съдовата система има учестен пулс, хипотония (ниско кръвно налягане) до остра сърдечно-съдова недостъчност, особено при пациенти над 65г., алкохолици и съпътстващи тежки хронични заболявания.Понякога на преден план излизат проявите от страна на стомашно-чревния тракт-гадене, повръщане, болки в корема и паралитичен илеус (пареза на червата). При кърмачета и малки деца може да има перитонизъм (имитация на перитонит), а при разположение на пневмонията във върха на десния бял дроб, се среща и менингизъм (имитация на менингит с вратна ригидност).
Много характерна е белодробната находка при физикално изследване на белия дроб-бронхиално дишане с обилно дребни влажни хрипове и крепитации, притъпен перкуторeн тон и понякога плеврално триене.Решаваща за диагнозата е рентгеновата снимка, където се вижда засягане на цял лоб (най-често), цял бял дроб, сегментни или пневмонични огнища.От лабораторните изследвания, е характерна много ускорената СУЕ, левкоцитоза с олевяване (преобладаване на неутрофилите).Усложениета на лобарната пневмония са:
1.Плеврит с оформяне на плевропневмония, емпием (гной в белия дроб) или образуване на белодробен абсцес.
2.Сърдечно-съдова недостатъчност, миокардит, ендокардит или ритъмни смущения.
3.От други органи и системи-хепатит и менингит (предимно при алкохолици и малки деца), отит и нефрит.
Лечението е болнично и се провежда с Пеницилин към който пневмококите стават все по-резистентни (устойчиви), а при липса на ефект поради резистентност се прилагат цефалоспоринови антибиотици от III-та генерация- Цефтриаксон или Имипенем.Профилактика-в страните където отдавна се прилагат пневмококови ваксини, се регистрира сериозен спад в заболеваемостта от пневмококова пневмония и пневмококов менингит.Такава пневмококова ваксина (Synflorix) бе включена във Имунизационния календар на Република България от 2010г., което предполага същата тенденция и сред българските пациенти.

2.Стрептококова пневмония.Причинява се от бета-хемолитичен стрептокок (Streptococcus pyogenes) от група Б и Д.Много често се явява като усложнение на вирусна пневмония предизвикана от грип, морбили, варицела или рубеола, както и след стрептококово заболяване-скарлатина или тонзилит.Започва остро или постепенно, с висока температура, втрисане, болки в гърлото и гърдите, кашлица със слузно-гнойни храчки.На рентгенова снимка се виждат множество огнища и типичното за стрептококова пневмония уголемяване на лимфните възли в хилусите (корените) на блеите дробове.От лабораторните изследвания, е характерна много ускорената СУЕ, левкоцитоза с олевяване, както и повишен АСТ (AST-антистрептолизинов титър)-увеличване на титъра на антителата срещу стрептококовият токсин наречен стрептолизин.Лечението е болнично и се провежда с Пеницилин, а при липса на ефект поради резистентност на стрептококите към него, се прилагат цефалоспоринови антибиотици от III-та генерация- Цефтриаксон или Имипенем.

3.Стафилококова пневмония.Причинява се от златистият Стафилокок (Staphilococcus aureus) и представлява тежка пневмония със склонност към деструкция на белодробния паренхим.До 50% от хората са носители на някакъв щам Стафилококи, но тежките форми на стафилококова пневмония винаги са резултат на външно инфектиране със резистентен, селекциониран вътреболничен щам, характеризиращ се с повишена вирулентност.Важно значение в развитието на болестта имат секретираните от стафилокока токсини-хемолизин, некротоксин, левкоцидин, фибринолизин..., както и фактът че той произвежда един ензим-пеницилиназа (беталактамаза) който разгражда и прави неактивни антибиотиците от пеницилиновата и отчасти и цефалоспориновата група, което осигурява резистентността на стафилококите към пеницилина, ампицилина, амоксицилина и мн. др. антибиотици!Това не е единствения механизъм за оцеляване на стафилококите, защото дори специално създаденият за борба с беталактамазата антибиотичен препарат Метицилин, често не успява да се справи с някои щамове, които наричаме MRSA-Метицилин-резистентни Стафилококи ауреус и те са най-големият проблем при лечението на това заболяване, тъй като са резистентни на почти всички антибиотици.
По-често от стафилококова пневмония боледуват увредени пациенти със захарен диабет, на продължителна терапия с кортикостероиди и цитостатици, алкохолици и деца с имунен дефицит.Особено голям проблем са вътреболничните инфекции, резистентни на почти всички антибиотици. Инфекцията се предава по въздушно-капков път, или хематогенно от гнойно огнище на друго място в организма-абсцес или остеомиелит. Характерно за болестния процес е образуването на кухини в белия дроб, които ако са пълни с гной оформят абсцеси, а ако са празни, става въпрос за були и каверни.

Виж Обструктивен бронхит
Виж Задна хрема
Виж Кашлица-причини
Заболяването протича със висока температура, кашлица със гнойни храчки, бодежи в гърдите и задух. При тежките форми, става въпрос за много огнища на възпаление в двата бели дроба, като общото състояние рязко се влошава, тепературата се покачва до 40°C, кашлицата се засилва и се появява силен задух и цианоза и съществува сериозна заплаха за живота на пациента. Със слушалката лекарят чува бронхиално дишане, дребни и средни влажни хрипове, както и сухи хрипове от съпътстващия бронхит.На рентгенова снимка се виждат много петнисти засенчвания, абсцеси, були, пневматоцеле (тънкостенна кухина с вентилен механизъм) и плеврит.От лабораторните изследвания е характерна много ускорената СУЕ, левкоцитоза с олевяване и хипохромна анемия. Усложненията на стафилококовата пневмония включват абсцес на белия дроб, плеврит и емпием, сепсис, пневмоторакс (въздух и гной в плевралната кухина), метастатични гнойни огнища в мозъка и костите, отит, нефрит и сърдечни поражения-миокардит, перикардит и ритъмни нарушения. Лечението се провежда задължително в болница, и се провежда със цефалоспоринови антибиотици от 3-та и 4-та генерация- Цефтриаксон, Цефипим...както и с антибиотици съдържащи Клавуналат или Сулбактам-инхибитори на беталактамазата, а именно-Аугментин и Уназин.При MRSA се прилагат Lincomicin и Teicoplanin.

4.Пневмония причинена от Хемофилус инфлуенце (Haemophilus influenzae).Широко разпостранен причинител на инфекциозни заболявания като ринофарингит, епиглотит, трахеобронхит и много по-рядко пневмония и менингит предимно при малки деца.Пневмонията наподобява пневмококовата, но по често се засягат и двата бели дроба, и има склонност към развитие на съпътстващ менингит в 20% от заболелите.Лечението се провежда в болница, и включва цефалоспорини от 3-то поколение или Аугментин.Профилактика-в страните където отдавна се прилагат ваксини против Хемофилус инфлуенце тип Б, се регистрира сериозен спад в заболеваемостта от пневмония, остър среден отит и менингит причинени от Хемофилус инфлуенце.Такива ваксини съдържащи компонента срещу Хемофилус (Hexacima, Pentaxim) бяха включени във Имунизационния календар на Република България от 2010г., което предполага същата тенденция и сред българските пациенти.

5.Пневмония причинена от Клебсиела (Klebsiella pneumoniae).Засяга най-често възрастни пациенти, алкохолици и такива със подтиснат имунитет, а също и недоносени деца и такива със недохранване (хипотрофични).Различват се 2 форми.Острата форма протича с висока температура до 40°C, бодежи в гърдите и жълтозелени храчки, рядко има кръвохрачене.На рентген се виждат сегментни засенчвания с бомбиран интерлоб.Често (до 50%) се установяват абсцеси, плеврити и емпиеми.При деца, нерядко се появяват и диарични изхождания и гнойни артрити.Хроничната форма се среща предимно при алкохолици, и смъртността достига 30%.При нея рентгеновите промени наподобяват белодробна туберкулоза.Лечението се провежда в болница с антибиотици от групата на аминоглюкозидите-Амикацин, Тобрамицин, Гентамицин и групата на уреидопеницилините-Азлоцилин, Пиперацилин..

6.Пневмония причинена от Псевдомонас аеругиноза (Pseudomonas aeruginosa) почти винаги става въпрос за вътреболнична инфекция у малки деца, пациенти със имунен дефицит или с муковисцидоза.Протича тежко, с чест смъртен изход.Лечението на този вид пневмония се провежда в болница, със Карбеницилин и Аминоглюкозиди.

Автор: Д-р Румен Петков